Моят поглед към бъдещето
“Всичко живо е трева” К.Саймък
Имам си любим ритуал - периодично, когато изпитам вътрешна необходимост, обичам да разлиствам старите си дневници и да правя ретроспекция на събитията в живота си - от най-ключовите до уловени от мига настроения, хрумвания, блянове и желания. Интересно ми е да наблюдавам как се променям с времето и кои от нещата, отложени за “някой ден” са факт или с какви са били заменени. Понякога животът ни е сладък и насладителен като капучино с парченца шоколад, друг път тънем в самосъжаление и отлагаме дълга си да бъдем щастливи.
Виждам как на моменти искам да прегърна с усмивката си света, а после препъни-камъчетата по пътя ме обезкуражават и се забивам в умуване какво да правя и как да се измъкна от рутината и омагьосания кръг на повтарящи се обстоятелства. Ежедневието ни обаче е объркано не толкова от незнанието, колкото в бездействието ни. Понякога неочаквано събитие отключва натрапчиви мисли: “Как можа да ми се случи?!” или “Какво ще ст ...