Моят свят е друг. Друго е чувството, когато погледна навьн, когато просто стоя замислена с изпьлнени с тьга очи. Когато се смея, дори се смея на друго. Когато плача, сьлзите ми побират мьката на целия свят. Когато просто гледам, аз виждам друго - не това, което виждаш ти. Когато погледна навън и усетя дълбоко в душата си вятъра, усещам нещо съвсем различно. Но не знам дали беше чиста случайност или съдбата имаше пръст в това, че те срещнах тогава, когато най-силно се нуждаех от нежност, любов, внимание и подкрепа. Беше ми толкова нужен, а сега те няма. Обичам те, не ме е срам да си го призная, не си като другите, ти си единствен!