Моята политическа култура (в европейската проекция на България)

(есе)

България в Европа? – Да, България е там, където е от самото си създаване преди четиринадесет века – на континента Европа, но говорейки за страната ни като за член на Европейския съюз (ЕС), нещата не стоят по същия начин. Официално ЕС е създаден през 1993 г. като първоначално броят на страните, участващи в него, е шест. Четиринадесет години по-късно броят им става двадесет и седем, като в това число влиза и България. В  доста дълъг период от време се опитвахме да “влезем”  в тази общност – макар и с не много обосновани аргументи за това. Изписаха се и се изговориха много противоречиви мнения, както на специалисти, така и на обикновени граждани – и всеки, казващ това, което мисли през призмата на своите разбирания и подбуди. Но като цяло масата от хора смятаха, че членството ни в ЕС е единственото решение за това, как да станем една законова държава и нормална страна за живеене. Пускаха се всякакви различни реклами, информиращи за реда, дисциплината в институциите на ЕС, как да търсим правата си като граждани на Европа, и ЕС ще работи за нас. Причините, за да се случват нещата бавно в страната ни са комплексни, като например – бюрокрация, номенклатура, търсене на лична изгода, конфликт на интереси и пр., но една причина особено много  се откроява от другите и това е корупцията. Тя властва като “черна вдовица”  над цялата страната – в икономиката, образованието, всички етажи на властта - от кметовете на кметства  до областните управители, и  в детските градини, ако щете. Тя е там, отгоре, и само някой да не направи това, което се иска от него, паяжината потрепва и той бива забелязан, а последствията често ги дават по новините в черната хроника и причините за нея са винаги неясни.

Мястото на България в ЕС е признато дотолкова, доколкото постоянно сме длъжни да изравняваме нечии стандарти, да стигаме определени нива, да одобряваме закони, без значение добри ли са те конкретно за нашата страна или не – но явно те са “универсалните европейски закони”. Хубаво би било да се пуснат и като книжка по пазарната мрежа. Често се дават примери за това как в Германия, в Дания, в Холандия са взети определени мерки и това е довело до решение на редица проблеми и неописуем успех. В България – ние просто копираме. И така ще е, щом не можем сами да разберем какви сме и сами да се справим с проблемите си, които не са нито европейски, нито световни, а са български и важат за нашата страна, ще повтаряме и изпълняваме каквото ни наредят от ЕС. Ще кимаме и ще се усмихваме, дори да ни затварят блокове от електроцентрали, за които  е всеизвестно, че могат да бъдат експлоатирани поне още 25-30 години – избор не може да имаме, но и да имаме, кой ще го направи? Тук идва мястото на хората, които ни управляват, от които зависят тези неща (макар преди време един политик, някои дори го наричат факир и най-умния ни политик днес, каза, че именно той раздавал парчетата от баницата, но не тази с късметите, където всичко се определя от случайността, а тази баница, от която се знае на кого, колко и за какво) – От тях зависи, от хората, правещи закони, подзакони, поправящи алинеи и членове, зависи дали ще има плосък данък в страната ни, в какъв размер ще е той, какъв е процентът на хората, работещи в държавната администрация и пр. Неща, от които зависи животът на населението на една страна. Ето, в момента сегашното правителство намалява държавната администрация, като в основанието за това действие казва, че по този начин ще се намалят държавните разходи и ще се повиши ефективността. Всичко зависи от политиците. Историята го показва категорично – нямаме загубена битка, но нямаме и спечелена война (или да сме на страната на победителите).  А от ЕС стоят настрана и те също ни се усмихват, също както се усмихнаха на Румяна Желева преди по-малко от два месеца. Тя също се опита да им се усмихне, за жалост или за късмет и щастие не успя така, както ù се искаше. Защото в ЕС, зад  тяхната усмивка стоят действия и анализи, и то правилни. А зад нашата усмивка също имаше действия, но неправилни, колкото до анализите - тях въобще ги нямаше. Първият ни кандидат за евродепутат беше без подготовка. Пионерче, само че без червено шалче на врата. Колкото до избора ни за този кандидат – абсолютен, безапелационен пример за номенклатура. Румяна Желева от министър на външните работи стана кандидат за еврокомисар, на нейно място Николай Младенов застана като министър, като преди това той беше министър на отбраната, а на негово място стана Аню Ангелов, който преди това беше заместник-министър на отбраната. Новото правителство върти хора, както му изнася - понеже нашият министър-председател беше кмет на София преди това, след като беше избран за министър, някой трябваше да стане кмет и те подготвиха кандидатура на Йорданка Фандъкова, която по това време беше министър на образованието, а сега нейното място е заето от Сергей Игнатов. Ето една сложна рокада на хора по държавни постове не заради техните лични качества и умения, а заради тяхната политическа принадлежност.

Трудно е да се кажат нещата, които България е отстоявала в Европа и с които е постигнала успех. Смешно е политиците да се оправдават с териториалните размери на страната ни (когато Холандия, Дания, Белгия са два пъти по-малки от нас) и как ние не можем да претендираме за българските интереси. Да ги отстояваме и да се борим за тях. Разликата идва не от количеството земя, а от качествата на  хората, които живеят на нея. Единственото нещо, което са научили и правят развитите страни е, че знаят своите интереси и ги отстояват. Знаят в кое ще има благополучие за народа, кое е приоритетно за тях и кое - не. И когато някой като нас, меко казано неориентиран, се появи на сцената, е толкова лесно да бъде контролиран и управляван. Грубо, но истина – “Прост народ, слаба държава”. В България няма граждански активно общество. Хората са се вторачили в домовете си и личните съдби, никой не го е грижа защо се увеличават такси, данъци, цени електроенергия, вода, парно. Прието е щом едно монополистично дружество решава да увеличи с 3-4 % своята услуга, това да се смята за нещо нормално, няма значение, че това се прави по 2 пъти на година. И така с около 10 % на година всичко жизненоважно за един човек да живее нормално расте. А защо се увеличава, никой от нас не знае, но едва ли е заради по-добро качество. Нямаме онази нагласа, че нещата са в наши ръце, както е при други страни. Парещ пример са гръцките стачки на контролно-пропускателните пунктове по нашата граница. Гръцкият народ, отстояващ своите интереси, като не само нарушава законите от своята конституция, но и международни спогодби и закони с ЕС, според които границата със съюза се отваря свободно за хора и капитали. И естествено те не блокират границата с Македония или с Турция, а тази  с България. Нищо не е случайно – хората мислят и знаят какво да предприемат, за да бъдат чути. А ние ще стоим отстрани, ще вдигаме рамене и извъртаме глава при всяко ощетяващо страната ни действие от страна на политици и управници.

Как да се завърши едно подобно есе, когато реалността клони към ужас. Колкото и да ни се иска да не е така, светът, в който живеем, е такъв - свят на монетарна политика, където всичко се управлява с пари и заради пари. В заключение ще цитирам “гения на политическата мисъл” – Николо̀ Макиавели, който казва така: “Хората грешат много по-често в своите заключения, отколкото в наблюденията си”. С това искам да отворя прозореца на знанието и учението, през който трябва да гледаме и да се учим, а не да правим грешни действия и заключения.