Моята среща с Пейо Яворов

     Застинали в студената стая, седнали един срещу друг – си говорим двама, но не издаваме и звук. Свещта очертаваше острия профил, а безжизнените очи проникваха някъде дълбоко в душите ни. Две души – едната млада, а другата стара, сякаш отразени една в друга, родени една за друга. Едвам съзирам в тъмнината две страдащи очи проклели светлината, умрели за света. Чувам неясен стон да пронизва тишината „Какво ми даде от разкоша си – ти толкоз щедър към едни...“, а след това отново мъртвешка глухота. Вглъбен в мисли черни и спомени злочести, едвам усетил моето присъствие обърна се към мен по име и ми каза просто:
     - Клетник йощ един! И твоето сърце ли пламъкът проклет докосна? И ти ли свръхземните въпроси цял живот ще дълбаеш ням и невярата тревожна ще те остави сам?
     Да това бе вярно... И аз не живеех и аз горях. В моята душа неспирно се бореха две същества – ангел и демон. Но те не в пепел, а в надежда превръщаха всеки нов ден. С вяра поглеждах към синьото небе и приятният гъдел ми напомняше, че все още съм тук, че дишам, че живея.
     Отново се вгледах в тъмния силует и разтворих устни, понечех да проговоря ала моят мрачен събеседник прошепна пръв:
     - До кога без сълзи ще плачеш - ще мъртвееш... Не виждаш ли? Света прогнил от зло е... с лицемерие, лукавство изпълнен е, уви... Беше ден, свалих аз маската му и пред мен въздъхна нощ, и вече се не съмна... Ангелът в бяло облекло в черна рокля пременен с разум от лудост замъглен обрече ме във вечна нощ залутан безпътен да се скитам. В нощта ледна като смърт.
     Равнодушно изрече последните думи, примирил се със своята съдба. Първият слънчев лъч окъпа празната стая в светлина, но той не зърна проблясъка на изгрева. Протегна изнурено ръка, вдигна безшумно кристалната чаша и отпи от смъртта. Изрече няколко думи „Прости ми Боже, това бе моята песен“,а сетне сграбчи револвера... последен дъх.
     Книгата се изплъзна от ръцете ми и падна с оглушителен гръм. Огледах се навред – „Какъв прекрасен ден!“. Книгата вдигнах, а отпред познато лице. Спомних си зловещия сън и потръпнах. Загледах се отново в двете скръбни очи, а в тях болката навеки ще личи.