От доста време не обичам да гледам телевизия (българска). А до неотдавна си бях направо телевизоманка. Сега по навик пускам телевизора докато правя нещо друго, за да ми създава илюзия за нечие присъствие, както впрочем се случва с повечето хора. И понеже съм с гръб към него и дистанционното е далеч, а не ми се става да го търся, слушам всичките реклами и всякакви глупости, които ми пуснат. Понякога обаче се чуват и доста интересни неща. Така днес станах свидетел на разговор с изключителна важност, проведен от Гала с някоя си Деси (да ме прости, че не я запомних коя е, но запомних, че живее в Щатите. Та от нея разбрах колко тежко се отразява кризата в световната икономика на редовите американци. Оказва се, че детските градини за домашни любимци, предимно кучета, са доста скъпи за джоба на някои от тях, дори за въпросната Деси! Да и се не види и Америката! И там били доста скъпи дрешките (за кучета), но имало и по-евтини, които не толкова богатите могат да си позволят. (Слава Богу!) Обаче върхът на сладоледа всъщност са обувките (кучешките, разбира се).
Е, от всяка глупост може да се извлече полза. Така аз днес обогатих личната си обща култура, като научих, че освен дрехи (това го знам отпреди) има вече и обувки за кучета. И как да не се сетя досега, че не е нормално да ходиш облечен, пък бос! И с това би трябвало да се свършат всички кучешки проблеми. Но не би! Сега започват големите мъчнотии. Изненадата идва от там, откъдето не би трябвало. Тия толкова интелигентни животинки, които за разлика от нас (двуногите млекопитаещи) си имат един куп организации, грижещи се за техните права и достойно човешко съществуване, не искат да ходят с обувки на краката си! Гледай ти, странна работа! Обаче собствениците им са достатъчно упорити и ще ги научат, няма съмнение в това. За мен съмнението е за друго. До каква степен днешният цивилизован човек е запазил природния си разум или вече съвсем е издухал? Че ние сме се отдалечили от природата на разстояние, от което трудно можем да се върнем назад, е ясно като бял ден, но от какъв зор трябва да принуждаваме към същото и останалия животински свят, не ми е никак ясно. Ако трябва да бъда честна, аз вярвам в здравите природни инстинкти на по-малките ни по разум събратя. Не вярвам, че един ден в Африка ще се разхождат лъвове с чизми, нито че сърните и елените от нашите гори ще се редят на опашка за боти. Тревогата ми е за хората. Те по-лесно се разделят с децата си, отколкото с кучетата си, а често даже се отказват изобщо от деца, за да не нарушат спокойствието на животните си у дома. Но пък много им се ще все пак да обличат и обуват някого.
Иначе и аз цял живот съм имала котки. Едно време ги хранех с хляб или каквото има, а те ловяха мишки и ги носеха на прага, за да покажат, че не ги храня даром. Сега не поглеждат друга храна освен купешките гранули, а мишките ги прескачат и дърпат за мустаците. А те примигват хитро и продължават да мъркат доволно, помахвайки лениво с опашка – с една дума „Знаем ги ние тия работи, не се поддаваме на провокации.”
Дали и мишките си нямат някоя правозащитна организация, за която моите котки са научили своевременно?
© Вася Борисова All rights reserved.
Това за веганите е върха на сладоледа (без яйца и мляко!). Виждала съм ги десетина се събират на площада и се опитват да си налагат простотиите.