Чудо е! Да, чудо – да ти се обади човек, с когото не си се чувал толкова много години … Ей така, съвсем неочаквано.

Не знаеш откъде е намерил номера ти. Не знаеш как е разбрал къде се намираш. Как се е сетил за теб? Изненадан си, че изобщо те помни.

Изживели сте някога заедно толкова приятни моменти! Имате такива незабравими спомени … Кога беше? Къде? А, да! Когато …

Но защо ли се обажда? Какво иска? Дали е само заради единия поздрав? А ако … Съмнението започва да те гложди. Човърка те. (Толкова сме мнителни.) Не, невъзможно. Та той беше един от най-добрите ти приятели. Ами ако е някой телефонен измамник? Но откъде ще знае … Я, да го изпитам! А ако го обидя? Не познавам гласа му. Не сме се чували от …

Разпитва те за другите приятели от някогашната компания. Припомня ти случки, които друг не би могъл да знае. Заговаряте се. Смеете се. Отпускаш се. Става ти леко. Ех, че е хубаво!

Разбираш, че този разговор е най-хубавият подарък, който си получавал от много време насам. Разбираш, че самият ти трябва да се обадиш на някой друг и да му доставиш същото удоволствие. Прегледай списъка от всички хора в телефона си, всички контакти в електронната си поща, всички записани номера в стария си тефтер. Може би в този момент някой се нуждае от твоята подкрепа. Може би точно ти си човекът, който трябва да му вдъхне кураж. Някой чака приятелската ти ръка. Почувства ли го? Вече знаеш кой е той.

Не чакай, обади му се веднага! Обади се, подари му своето:

ОБИЧАМ ТЕ!