Чудо е! Да, чудо – да ти се обади човек, с когото не си се чувал толкова много години … Ей така, съвсем неочаквано.
Не знаеш откъде е намерил номера ти. Не знаеш как е разбрал къде се намираш. Как се е сетил за теб? Изненадан си, че изобщо те помни.
Изживели сте някога заедно толкова приятни моменти! Имате такива незабравими спомени … Кога беше? Къде? А, да! Когато …
Но защо ли се обажда? Какво иска? Дали е само заради единия поздрав? А ако … Съмнението започва да те гложди. Човърка те. (Толкова сме мнителни.) Не, невъзможно. Та той беше един от най-добрите ти приятели. Ами ако е някой телефонен измамник? Но откъде ще знае … Я, да го изпитам! А ако го обидя? Не познавам гласа му. Не сме се чували от …
Разпитва те за другите приятели от някогашната компания. Припомня ти случки, които друг не би могъл да знае. Заговаряте се. Смеете се. Отпускаш се. Става ти леко. Ех, че е хубаво!
Разбираш, че този разговор е най-хубавият подарък, който си получавал от много време насам. Разбираш, че сами ...