Накъде отиваш отиваш, Свят? Накъде си тръгнал? Яхнали белите коне, подвластни на Северняка, забравени в утехата на утрешния ден, вървим устремени към миналото, погубвайки настоящето. И тия хиляди съдби се свират по безветрените улички на живота, търсейки спасение от самите себе си. На пръв поглед съвършени, неуморни и горди, затъваме все по-надълбоко в блатото на черните мисли, забравили от къде сме дошли, практикувайки магията на самоунищожението...На къде отиваш Свят?
Безкрайни сиви тълпи се молят в храма за собственото си спасение, забравили смисъла на Божественото, така дълбоко скрит в тленността на смъртните тела, загубили представа що е безкрайност. Разгръщайки поредната страница, водеща към гибелта на несбъднатото, планирайки собствения си край, някак все не осъзнаваме красотата, която би ни дарила светлината. А тъмната страна на Луната е толкова неотразима, обвита в мрака си, че тласка към разруха и унищожение, защото душите кървят под слънчевите лъчи, като свирепи вампири, жад ...