1 min reading
Ако всички наши "вчера" и всички наши "днес" водят към смъртта, то тогава животът наистина се обезсмисля. Това е една от великите провокации на Шекспир. Въпросът е какво да правим с нашето "днес."
"Днес" нещо се е променило. Не е същото. Голям ден. А утре ще започне промяната с бързи крачки. Вероятно ще я погледнем с изплашени очи, но това няма да я спре. Има ли нещо по-хубаво от промяната? Отвежда ни към всички дни, изпълнени с път към света, към себе си, към щастието. А то какво е? Как е замесено? Нима не е всичко онова, което ни носи промяната и което ни помага всеки ден да преминаваме през големите и малки трудности? Тогава защо да се страхуваме, защо да тъгуваме, че се разделяме, щом отново ще се срещнем.
Сами ли? Че кой ще е сам? Пет години всеки беше с всеки. Никога няма да те забравя. Да, да точно теб. Нали до вчера бяхме един и същ човек. Ще се чуе звънът на нашите шпаги от нашите боеве с ветрените мелници, после ще потънем в мълчанието на "да бъде или да не бъде", за да стигн ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up