Jun 22, 2008, 12:45 AM

На раздяла... 

  Essays » Love
2135 1 1
2 min reading
Всичко започна, за да свърши днес. Не вярвах, че ще боли, не вярвах, че ще се чувствам така знаейки, че си до мен за последно, че от утре не сме " ние", а "аз" и "ти". Не знам дали наистина съм готова да бъда "аз" отново... Вижда ми се твърде трудно, но и да сме "ние" не беше никак лесно. Общо взето се оказа, че всякак боли. Слушам всяка твоя дума на раздяла и сякаш я прецеждам през кожата си и я попивам в душата си, на едно специално отредено място, където знам, че ще мога винаги да те открия в онези тежки моменти, в които ще ми липсваш и които знам, че ме чакат от днес.
Пием вино, нали така се бяхме разбрали - на раздяла да изпием виното, което ти подарих в нашата първа нощ. Горчи... никога досега не е горчало така. Вино с привкус на сълзи... колко драматично и в същото време толкова романтично. А никога преди не сме били романтични. Сега, днес, на раздяла, имаме да си кажем толкова много, а вчера си мълчахме многозначно. И двамата знаехме, че този ден наближава, но тайно вечер се мо ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Random works
: ??:??