НА СТРАХА ОЧИТЕ СА ГОЛЕМИ
/есе/
Тази стара пословица често намира потвърждение и в реалността.
Баба ми много често обичаше да повтаря тези думи.
Когато бях малка, с братовчедка ми всяка ваканция прекарвахме на село, където вечерно време най-много обичахме да си разказваме страшни истории. Но най-страшното идваше после - не смеехме да излезем навън – нито до чешмата, нито за домати в градината, защото зад всяка лоза или дърво ми се привиждаше страшна сянка – я на човек, я на вампир или на някое друго тайнствено същество от приказките.
Напразни бяха думите на баба, че няма нищо, че страхът ни плаши. Под влияние на страха нощта изглеждаше различна – населена с неземни същества, опасна и потайна, а на другия ден всичко си беше до болка обикновено и нормално...
Още тогава разбрах - страхът не помага, а пречи на човек, защото го побеждава и става господар на въображението му и на него самия.
Когато човек се страхува, той е обречен, не може да успее, защото страхът потиска съзнанието.
Ако тръ ...