На тавана
На тавана на душата ми има вече какво ли не. И все ненужни вещи, и всички са покрити с прах. Купчината стари книги вече не са по вкуса ми, но ми е жал да ги изхвърля - някога, в далечното романтично минало, ме изпълваха с мечти. На старата закачалка виси излязла от мода рокля. Никога няма да я облека, но пък винаги ще ми напомня за онази прохладна юлска вечер и за него. Като стана въпрос - ето там са и старите албуми със снимки. С избледнели цветове, напомнящи за избледнели чувства. Откога се каня, но май ме е страх да ги отворя и да се гмурна в миналото. Все пак не мога да плувам много добре. О, ето го и лилавото ми колело. Ръждясало и обвито в паяжини, със спукани гуми и счупен фар. А колко вечери в детството обикаляхме града, и колко веселие и безгрижие ни изпълваше. Дори не подозирахме, че животът ни дебне зад ъгъла с остри нокти и зъби и с престорена усмивка. Тук са и смачканите билети за кино. Няма да забравя онзи глупав филм и как с неловък смях излязохме още в началот ...