Животът на един младеж в края на тийн годините.. Самият той винаги е разбирал, че е крачка по-напред от всички в неговата среда. Младеж с достойнства и минуси, както всеки на тези години. Импулсивен и безразсъден. Но какво се случи ... нещо явно се е объркало през годините. Млад, умен и самоуверен ... Вярващ си дотолкова, че да не можеш да си представиш. Въпреки тези си качества, той има и лоши черти, черти овладял до съвършенство,съзнателно или не. “Заради тази цялата увереност на тези години...“- Това беше проблема. Явно прекалено много си вярваше. Той изяждаше всички около себе си - безпощаден и агресивен. Бе дарен с един от най-красивите, могъщи и отговорни дарове - владееше словото. Дума след дума... Способен да наранява души и да лекува сърца. Твърд и точен в изказванията си, а също така крайно адаптивен в неудобните ситуации. Би осъдил дори най-добрите адвокати, използваше дадената му сила в пълен потенциал. С времето започна да проглежда... Видя хора, които даваха обещания за вековно приятелство, а след това се държаха така, все едно не познават другата страна. Започна да проглежда как освен с приятелите бе започнал да се отдалечава и от родителите. Беше сам и изолиран. Във всяка една свободна секунда той се опитваше да е навън сред непознати хора и непознати сгради. „Какви ли проблеми имат те? Как ли се развива техния живот? Защо бързат толкова всички?Защо всеки те гледа все едно си подметка и не заслужаваш уважителен поздрав?„ Това бяха обичайните въпроси в главата му, когато той се скиташе из улиците на не безславният град. Въпреки грубите черти в характера на младежа, имаше и добро. Никога не бе отказал цигара на просяк, когато е можел, е давал каквото са му искали. Закриля близките си с цената на всичко, поздравява хора по улиците, никога не напада пръв, търпи много на болка, страдание и презрение, но само на свой гръб. А когато някое лице направи опит да накърни настроението на най-милите му, остава стъписано от начина, по който е било победено от закрилящия. Чувстваше се тепърва като прохождащ, навлизаше в територия, която не познава.. А именно живота и истинските проблеми в него. Трудна беше за разбиране разликата между училищното ежедневие и ежедневието на „големите“. На фона на цялото самочувствие и дара, който имаше, а именно словото, започна да се съревновава. Разполагаше с тези две сили, които сами по себе си бяха далеч от слаби, но трябваше да има кой да ги използва по-правилен начин, а младежа за когото разказвам, бе много далеч от това. В средата, към която се бе насочил, хората разполагаха с най-различни оръжия за постигане на целите си и задоволяване на желанията си. В тази среда нямаше значение кой на колко години е, а това бе изкушаваща възможност за прохождащия войн. Типично за неговия характер се държи добре с всеки, който не пробуди страдание или лоши чувства у него, но стане ли това е готов с пълни сили да даде на лицето, причинило въпросната болка, нужното наказание! Скача в защита с безкомпромисни аргументи, силни доводи и уверен поглед,„направо непобедим! Няма сила, която да успее да ме срази или победи в словесен, а и не само двубой „мислеше си той… Докато не я срещна. Лице по-красиво и от най-смелите представи на иконописците за ангелското лице. Очи пълни с дълбочина, искра и много страдание. Бе изправен пред нея... красива... умна... властна... Жена, пред която и най-властните мъже усещат смразяващите тръпки и учестения пулс.  Но както всички други, тя бе човешко същество, което преживява своите падения и възходи. В момента на тяхната първа среща тя бе именно в едно от тези падения. Когато впери поглед в нейните две очи, не гореше огън. Нямаше отражение или изразена усмивка от щастие на лицето й. Тя умело прикриваше какво всъщност се случваше в нейната душа и сърце. Но и нормално, все пак жена като нея властна, силна и винаги на ниво, няма как да си позволи, да се покаже разстроена, или не на ниво. Уверен и смел, той осъществи контакт с нея. Силата в него се беше пробудила. Стоеше на метър-два от нея... късно вечерта… просто мълчеше и я гледаше... „Какво се е объркало? Защо кралица като нея, която заслужава най-голямата и скъпа корона, се опитва да прикрие тъга? Тъга, която прекалено малко хора вярват, че могат да видят?". Тези и много други въпроси бяха в главата и съзнанието на младежа, докато чакаха таксито в тази така приятна и спокойна късна вечер. Изпрати дамата до колата, обърна се. Извади и захапа цигара. Пътят към дома беше изминат за секунди, дори сам се изненада колко бързо и неусетно се е прибрал. Не го напускаха мислите и въпросите свързани с наранената красавица... Вече процесът бе започнал, той усещаше нужда да помогне, да я спаси от ситуацията, в която беше изпаднала. „Но какъв ли бе проблема?“ Опитваше се да се заблуди, че не му е ясно и не разбира какво се случва... Пълни глупости! Беше му пределно ясно, че става въпрос за любовна мъка. Нищо друго няма силата да разклати личност като нея по такъв начин. Сигурен в себе си, стиснал слово силно в ръка, бе твърдо решил, че с цената на абсолютно всичко ТЯ ще се усмихва отново и ще сияе! Той наистина имаше качества, които много други не разбираха и не вярваха, не бяха на това ниво, за да осъзнаят с какво разполага той. Въпреки това спасителя не бе помислил само за едно единствено нещо.  Навлиза в територия, която не познава, а именно- живота на възрастните. Беше му пределно ясно, че враговете, пред които ще се изправи, ще имат свои оръжия, които ще знаят как да използват да го победят или просто отстранят от пътя си. Това грам не го плашеше... Прекалено много си вярваше. Осъзнаваше, че има някой, който е в пъти по-силен от него, но не вярва, че просто може да бъде победен. Все пак той има остър ум, който знае как да се измъква от неудобните ситуации. Но той бе пропуснал само един-единствен детайл от цялата картина за живота на „големите“ . Детайл, който бе на път да промени живота му коренно.