Приятелство?
Преди време мислех, че го няма. Просто не бях открила човек, който наистина да считам за приятел. Човек, който да ме познава толкова добре, че да може да предвиди всяка моя реакция, да ме подкрепи във всяка ситуация.
Но неотдавна срещнах този човек. Имах чувството, че я познавам от векове, а я едва познавах от няколко месеца. Всичко беше страхотно, бяхме постоянно заедно. Тя бе единственият човек, но когото можех да се доверя изцяло.
Един ден тя сякаш просто забрави за мен, престанах да я интересувам. Започна да движи с други „приятелки". Аз страдах много, болеше ме, че вече не я интересувам. Тогава се поддадох на гнева си, на емоциите, наговорих й неща, които не биваше да й казвам. Бях решила, че това е краят. Говорихме дълго, сдобрихме се, но и до ден днешен чувствам, че в душата й нещо се бунтува. Разбира се, тя не е толкова близка с мен, както с другите си „приятелки" и това ми тежи. Веднъж тя ми призна, че няма човек, с когото да споделя, така както с мен. Каза ми, че ...