Винаги е по-лесно да пиша. Да, нямам най-богатия речник на света, нито пък и 100% усъвършенствани граматически правила, но когато е време и аз да си кажа мнението, хаотичните думи се подреждат в прави редички на белия ред. С всеки изминал ден все повече и повече изпитвах желанието да споделя своите мисли, а не само да изтекат в реката на забравата. Преди 5 години баща ми ми подари дневник - мъничък, но вършеше работа. Записвах това, което се е случило през деня. Сега, като го преглеждам съм изпълнила само 20 листа. Естествено, познавам себе си и ще кажа, че съм била прекалено нетърпелива да го приключа. Две години по-късно си купих отново дневник, и за да избегна повторенията ще го нарека №2. Той беше един от най-добрите архивари. Беше, понеже ми се случиха изключително много неприятни и в същото време поучителни случки, че го захвърлих настрани завинаги.
И, ето ме сега, с трети подред дневник в ръце. Реших се от този ден нататък, в който го купих, всичко записано да е адресирано към б ...