"Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си"
Мишел Дьо Монтен
Не случайно “общата” е обидно нарицателно, нали?
Едно време хората се избивали с един рев на уста – СВОБОДА! Днес, когато всички я имаме даром, никой не се сеща за нея. Поне не и в прекия й смисъл. Сега в главата ми върлуват все мисли, произведени с етикет 2007 и това “...да можеш да принадлежиш на себе си” ми звучи по-скоро като да можеш да направиш нещо, когато(!) ти се прииска - този вид свобода ни липства в 21 век.
Ако сега ми се дояде таратор мога да отида и да си направя, нали?
Я да видим!
Ще взема пари от майка ми за краставици и мляко, ще си взема и такси, защото ако тръгна да ходя пеш до магазина, ще ми се отще да правя каквото и да е. После ще почна да режа, да джуркам, да лопортя с шкафове, да дрънкам с прибори и въобще да преча всячески на майка ми да си гледа филма. Тя нито ще ми даде пари, нито ще ме остави да й преча на кефа, така че аз оставам лишен от възможността да принадлежа на себе с ...