Всяка една дума, която би обрисувала Левски, ще бледнее пред святата му и чиста личност. Революционер, родолюбец, истински българин са синонимите, които могат да окачествят тази фигура. Историята ни никога не би била същата без Левски. Идеята за Освобождение – също. Той е от онези, за които Ботев е писал, че „свестните у нас считат за луди”, а колко малко са тези „луди” бих добавила аз. За да живееш живота на Левски, трябва да изживееш една лудост и то сам. Защото и в борбата и на бесилото си той е останал сам, но смелост и себеотрицание не са му липсвали. Дори е възможно сетния си час да е напускал с усещането, че делото му е изпълнено, че цената, която плаща, си е струвала. Левски никога не е търсел сигурността, не се е осланял на нея, не я виждал като възможна опция за себе си, защото тя не води към свободата.
Малкото тефтерче на Левски е било винаги обект на задълбочени изследвания, но най-провокиращото в него си остава репликата „Народе????”. Какво ли е искал да каже с нея се пита ...