Сърцето ми препуска бясно по асфалта на помръкващите улици и булеварди. Усещам го как разкъсва дрехите ми и изкача от гърдите ми, удряйки се във волана, стиснат до болка от напрежение. Вятърът си играе с косите ми, разпилявайки ги на всички посоки, музиката вибрира по седалката ми, димът от цигарата замъглява погледа ми. Картини от стари спомени играят бесен танц пред очите ми и на моменти губя очертанията на пътя и реалното време. Горещи вълни ме сграбчват в лакомите си, ненаситни ръце, въпреки хладната априлска привечер. Мислите ми изпреварват летните ми гуми и летят далече напред.
Още един километър. После още един. Няколко метра. Последна спирачка...
Дали си тук? Открихме ли се отново?
Паркирам и усещам как цялото ми същество се напряга да се овладее и да реагира адекватно в момента, в който ще те видя. Не мога. По-силно е от мен.
И сякаш не са изминали толкова много месеци от последната ни среща. Сякаш беше вчера, когато за последен път пихме един от друг и се взирахме в очите си, ...