Насаме със себе си
Какво лошо има в самотата? Понякога дори предпочиташ да си сам, без да има шумотевица около теб. Разбира се, че няма нищо лошо.
Понякога ти се иска да изчезнеш за миг. Просто да си в нищото, да си сам. Да оставиш мислите си да се блъскат, да ги почувстваш и да си отидат.
Дали има място, където мислите ни, спомените ни отиват? Някое скришно място, от което следят какво става. И когато едно просто нещо, едно напълно обикновено нещо има покрай нас, да ни връхлетят.
Но не са ли щастливи хората, които забравят онова, което не могат да преодолеят? А не е ли това просто бягство от себе си?
Да останеш насаме със себе си. Да си кажеш толкова неща. Да останеш сам в тишината, да останеш тих в самотата. Да затаиш дъх и да се заслушаш в тътена на падналите върху мебелите прашинки.
Обичаш моментите, когато няма нищо освен теб и мислите ти. Тогава времето губи своята стойност. Тогава строиш замъци в облаците. Тогава се бориш с дракони. Тогава броиш песъчинките по брега и звездите в ...