Какво се случи с малките неща? Изчезнаха ли, или ние станахме прекалено големи, за да ги видим?
Груба, черна, непроницаема лента ни е пристегнала около очите. Впримчила се е в нас и не ни позволява да видим красивото, важното. Загубили сме радостта от незначителните, но толкова стойностни, малки неща. Те са изменили предишния си облик. Озарени в цветовете на дъгата, сега гаснат, като черно-бели фотографии, дълбоко заровени в изстиналите ни души.
В стремежа си към задоволяване на грандоманията, личностните интереси, желанието за издигане в йерархията, ние ослепяваме. Кога ще забравим себе си? Кога ще разберем, че не сме най-важни? Кога ще загърбим себичността си и ще смъкнем тежестта от клепачите? Да видим знаците на майката природа. Забързани, не виждаме цъфналите дървета през януари и вече прецъфтелите кокичета. Не забелязваме и прелетните птици през зимата. Кога ще се запитаме “ Те не отлитаха ли на юг?”?
Необходимо е веднъж да прогледнем. Да усетим отново онова прекрасно и неразбира ...