Запознали се отскоро, Гошо и Петър живеели заедно като съквартиранти в общежитието към техния университет. И както между всички приятели, познати или двойки и те имали различия помежду си. Гошо бил веселяк, живеел като за последно. Петър пък обмислял нещата от различни гледни точки и бил по-сериозния от двамата.
Един ден Петър открил на улицата златен пръстен – със солиден размер. След посещение при златар разбрал, че е оценен на 600 лева. Първата мисъл, която му дошла била: “Тъкмо ще си платя следващия семестър!” и продал пръстена. На следващия ден Петър търсил къде ли не парите, които взел от златаря, но така и не ги намерил. Чак след три дена приятелят му се прибрал и на въпроса дали знае нещо за парите, Гошо отговорил, че ги е похарчил.
– Как можа да го направиш, тези пари бяха за образованието ми, щях да ги вложа в бъдещето си…
– Бъдещето е неизвестно, приятелю. Трябва да се научиш да живееш тук и сега. Никой не знае дали щеше да ги вложиш, или не. Аз поне си поживях с тях тези ня ...