Дава ли науката обективната истина за света?

По принцип формулировката на въпроса е неправилна. Науката сама по себе си нищо не дава, „тя помага"  или по-скоро изискванията, които хората са си поставили за научност, (познание, придобито чрез научни методи)  помагат на Човек да систематизира и обобщи своите отговори и знание, за да продължи в търсенето на Истината и Причините, като използва дотук придобитото и истинно познание за фундамент.

За да отговорим на така разбрания от нас  въпрос, трябва предварително да конкретизираме понятията: Свят, наука и  обективна истина.

При разглеждане на широките значения на думата Свят (всичко това, което виждаме и не виждаме, цялата вселена и всичко извън и вътре в нея)  и наука(всичко това, посредством което искаме да научим и  разберем  всичко онова, което не може да научим и разберем), тогава отговорът е „Да" - Човекът посредством Науката търси обективната истина за света (съкровената истина, разкриваща смисъла на нещата и тяхното значение във вселената).

При разглеждане на тесните значения на понятията наука (система от знания, изградена върху емпирично доказуеми твърдения и допускания)  и Свят (всичко това, което виждаме и знаем, че съществува, връзки, взаимоотношения, материални блага и природа)  пречупени през погледа на тясното понятие за обективната истина (истината за обектите, тяхната форма и характеристики) отговорът е също „Да" - Човек посредством тази наука търси обективната истина за Света (имаме предвид тясното значение).

Негативен отговор може да се даде при съчетаване на тясното понятие за наука и широкото понятие за свят и обективна истина.

В днешно време под наука все повече се разбира познанието, придобито посредством емпирични методи и изследвания. Това възприятие на понятието наука се отдалечава от разбирането на Сократ за наука например. Според него наука е не това, което може да видиш и емпирично да докажеш, а това, което може да усетиш, съзерцаваш и разбереш, дори да съществува извън видимия свят и реалност. Най-големият проблем на днешната наука е, че се гради на едно голямо допускане - допускането, че това, което виждаме, съществува, че то е реално и имаме нужда от него.

На тази база са изградени хиляди хипотези, доказателства, твърдения и т. н.

Ами, ако всъщност това, което виждаме е нереално или е малка част от истинската реалност, тогава напразно ли толкова много хора са изразходвали енергията си да учат, доказват, твърдят и правят неща свързани с вижданата от нас материя?

За Сократ истинската всеобхватната  наука е философията, другите са неща или клонове, свързани с оцеляването на индивида, набавянето на храна и търсенето на сигурност. Когато в университетите започне предимно да се работи и учи единствено за материалния свят и познание (битието), това доста би ограничило или по-скоро изопачило думата наука.

За древните науката не е била просто назоваването на нещата и изучаването на външните свойства и характеристики, на предметите, процесите и явленията, а вникването в тях с цел  - разбиране на тяхната същност и смисъл. Наскоро двама физици, нобелови лауреати, започнаха да търсят доказателства за съществуването на паралелни измерения и реалности. При положение, че бъдат открити начини и методи, чрез които паралелните светове могат да бъдат виждани в едно и също време и реалност,  колко ли тогава ще прави 1+1, дали ще бъде отново равно на две. Дали ябълката, която виждаме е цялата част на така наречената от нас ябълка, дали когато към нея прибавим друга ябълка, ябълките стават две, или се получава невидим синергитичен ефект, който съответно увеличава броя им в друга реалност или пък го намалява.

Айнщайн говори за  относителността на нещата, теория, която трудно може да бъде доказана и разбрана от обикновения човек (учен). Учителят Дънов говори не за научно знание, а за истинно познание. В този смисъл и Сократ в разговор с Главкон гради следната представа:

 Ние, хората, приличаме на затворници в една пещера. Така сме приковани, че можем да виждаме само стената в дъното на пещерата. Далеч зад нас гори огън, а между нас и огъня минава път, по който хора носят различни предмети: вещи, статуи, фигури на животни. Някои от носещите говорят, други мълчат. Ние, окованите, виждаме само сенките, които се отразяват в дъното на пещерата; чуваме само думите, които някои от сенките произнасят.

Тук е важно да разберем каква наука имаме предвид - такава, която изучава оковите, веригите, сенките, издига ги в култ, помага за тяхното затвърждаване или Наука, търсеща светлината:

 Ала може да се случи така, че някой от окованите да се освободи. Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види след болката от светлината, действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе болката и да предпочете да си съзерцава това, на което е свикнал - сенките; може да се противи, рече ли някой да го освобождава. Но може и да излезе от пещерата и да види най-истинската светлина - тази на слънцето. Тогава той ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да сподели с останалите затворници истински видяното, ще заспори с тях и дори ще иска да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината. Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили.

Ако нашият свят е светът от  пещерата и обективната истина е свързана  с описването и изучаване на външната форма на оковите и обектите от пещерата  и границата на търсенето ни стига до ъгъла на пещерата, то науката ни помага на Човек да търси неговата обективна истина за този свят на тъмнина.

Ако обаче науката ни търси истината извън пещерата (светлината), а ние знаем, че  пещерата не е целият Свят, тогава и  посредством тази наука Човекът търси обективната истина за Света.