Sep 13, 2006, 11:52 PM

Наводненията 

  Essays
2516 0 0
6 min reading
Не си го чул, за да говориш. Не си видял за да повярваш. Аз видях и чух. Повярвах и говоря. Глобален пробем? Определено е такъв. И за това сполетя и страната ни, защото никой не е защитен от глобалните проблеми.
Наводнения дъждове. Хиляди евакуирани. Разрушени домове. Стотици. Скитащи се хора без дом. Без място което знаят, че си е само тяхно. Остава само надеждата. И всеки човек се е хванал за нея. Като удавник за сламка. Лъжат го и той им вярва защото няма какво друго да прави. Е да !Има право и да мечтае. Но за съжаление със мечти само не се живее.
Приятели. Колко много бяха, сега ги няма никакви. Къде са сега. Разбираш че изобщо ги е нямало никога. Глобален проблем.
Сълза може би и толкова. А само това ли можем да дадем само съчувствие. Съчувствие и нещо друго.
Аз дадох и сълзи, дадох е приятелска ръка. И пари.Пари! Каква дума. Дума без духовна ценност без морален смисъл. Една хартия. Един предмет подхвърлян от ръка на ръка. Едно нищо може би. Обаче всеки му са нужни. И най вече на ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??