May 4, 2006, 4:55 PM

не искам да се осъзная като човек... 

  Essays
5.0 / 3
2321 0 3
2 min reading
Вярваш ли? Вярваш ли, когато цялата ти хармония се обърне, че има поне едно
нещо, в което си заслужава да се вгледаш? Вярваш ли в истината, докато виждаш
как всичките ти илюзии са една лъжа? Когато единственото, което забелязваш е
гърба на някой твой приятел, същия човек, на когото си се доверявал през
последните години, а сега той те задминава без дори да те поздрави, сякаш не те
е познавал... Вярваш ли в Бог, гледайки кървавите картини по време на вечерната
емисия новини? Всъщност редно е да си зададеш въпроса дали вярваш в себе си.
сещал ли си момент, преди който, цели дни, месеци, години си тръпнел, мислел си,
че този момент ще се запечата завинаги в живота ти, като най-хубавия ден и
когато най-накрая настъпи, ти бъдеш отхвърлен, забравен, поруган? Има ли слово,
в момент когато имаш в ума хиляди изречения, но не можеш да ги изречеш? Искаш да
кажеш нещо, но не можеш да се сетиш за думата, с която се опитваш да го изразиш. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© НепоправимаРома All rights reserved.

Random works
  • No Mercy for Einstein It’s my simple thought – since years when I was a teenager. I like all works o...
  • That is a really strong word! To be inspirited is the biggest gift you can ask for! If you have that...
  • I didn't know who she was. I didn't know where she came from, nor where she was going, but at the mo...

More works »