Sep 27, 2008, 8:48 AM

Не ме обичай 

  Essays » Love
1899 1 2
3 мин reading
 

Знаеш ли..  

няма такова нещо като истина,

няма искреност без прикритие на страховете,

няма,

повярвай ми, няма.

Опитах да те докосна,

опитах и да бъда само полъх на бездумни копнежи,

но вече всичко пое към своя неразривен до безумие повяхващ старт.

Всичко започна

и аз не искам финала преди да съм поела нощния въздух.

Недей,

недей да казваш, че можеш да ми помогнеш,

защото аз не диря нищо.

Защото след мен всичко е... кървящи от безпомощност дихания.

Не се влюбвай,

защото ветровете не обичат,

защото любовта на земята минава през смъртта.

Не ме обичай,

чуваш ли, мрази ме,

все пак силата ще бъде по-постижима за живот. 

И сред разровените с ръце от нежност копринени поличби ще видиш колко различна съм от

твоя идеал.

Не ме обичай,

нека себе си да дам, за да не бъда забранена.

Ела, употреби ме и нека после да е лесно,  да си тръгнеш.

 

Ослепял си от

 мрака, който гледа толкоз време в моята звезда.

Погубен си

от отчаяние, че може да ме имаш.

Това съм аз,

с ветровете си по-силни,  вместо искрите да гася, аз паля погубващи огньове.

И сълзите ти разпалват ги по-силно,

а думите са трески изгарящи до края.

Не ме обичай,

спаси и двама ни от непосилното.

 

Ти дириш пепелта, да я събираш в шепи, да я сееш из твоята земя.

С надеждата да я промениш до изникваща благодат.

Ала не откриваш такава...

моят огън изгаря без остатък.

Не оставя следи - как да бъде обвинен без доказателство?

Алиби ми е безименната посока на живота,

а свидетели сърца изтръгнати внезапно и полека.

Това съм аз,

не ме обичай,

 научи се да не ме обичаш преди да си се влюбил.

Още преди да ме срещнеш,

преди всичко... научи се да не ме обичаш.

Ревността ще те погуби сред цялата тази вярност.

Не съм създадена само за един

и моята пълна отдаденост маркира границите на потребността да бъда само своя.

 

Недей да стъпваш бос,

обувките не ще те предпазят да потъпчеш моите думи.

Ти ще намериш своя начин да се влюбиш, без да е лъжа,

че няма нищо отвъд.

Но все пак,

когато заспиш, когато дланите ти са отпуснати и диханието затихнало,  

ме виж.

Погледни в мен и ме отречи.

Тръгни си без да кажеш и дума.

А аз ще...

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??