Затварям очи. И политам. Издигам се над луксозните блокове и порутените къщи, край които вървях до преди няколко мига. Всичко изглежда толкова мъничко и незначително, оттук хората наистина приличат на мравки, сякаш ги гледам от самолет. Макар че никога не съм пътувала със самолет, защото страдам от аерофобия. А сега... не изпитвам никакъв страх. Нося се във въздуха, по-лека от перце. Чувствам се свободна като птица. Наистина съм птица, летя и моите криле са мечтите ми... Онези мечти, които бяха заклеймени като невъзможни, мечти, в които никой не вярваше. Никой, освен мен. Не се отказах от тях, макар да бяха вече преместени в графата „нереализирани”. Вярвах в тях. Продължавах да мечтая. И ето, те се сбъднаха. Сякаш се сливам с небето. Летя високо над злобните, тесногръди хора, които не повярваха в мен и ограничиха мечтите ми с невидими граници...
Във всеки от нас се раждат и умират безброй мечти, за някои от които се борим въпреки всичко, а други оставяме да угаснат несбъднати. Много хо ...