На път към новата Година трябваше да изминем малко пътешествие до мястото, на което щях ме да празнуваме!!! През целия път наблюдавах полетата, магистралата, селата. Когато навлезнахме в едно от селцата, забелязах, че има сняг, повечето се бе стопил, тъй като слънце го обгаряше и той, като войничета, се беше скрил зад барикадата на леките сенки. Само това бе останало от него, мина и Новата Година, прибрахме се вкъщи! О, сега вали той на парцали тежки, обсипва на длъж и на шир. И безмилостно засипва всичко навред. И аз така леко се пробуждам и сега като че ли започват празниците за мен! А снегът тихо се сипе и чакам той да натрупа, децата навред да наизскочат от техните къщи с шейните в ръка, весело, задружно да си направят снежно човече. Щастливо да се замерят със снежни топки от снега!