Погледът е замъглен от сълзи. Всичко се срутва. И последната надежда умира. Всичко става за секунди. Само с няколко думи. Всичко се променя. Както започна всичко така и ще свърши - неочаквано. Срещнахме се неочаквано и всичко беше прекрасно, а сега се разделяме неочаквано, но с най-голямата болка в душата ми. Ти ме беляза за цял живот. Знаех, че ще стане така, още щом те видях и го допуснах. Знаех, че ще страдам, но бях съгласна, заради няколко мига щастие бях готова на месеци тъга. Искаш от мен невъзможното - да те забравя. Любовта не се забравя, идва мигновенно, но не може да се забрави. Тя остава завинаги в сърцето ти, дори да знаеш, че не си обичан, че другият е далеч от теб, че може би няма да го видиш никога отново... Любовта е постоянен спътник на живота ни. Затова не искай от мен да те забравя. Аз те обичам, нима не го разбра?! Дори не искам от теб същото, не мога да те задължа да го направиш. Любовта не идва насила. Но моля те, не искай от мен да те забравя, ще те разочаровам, ако това е твоето желание. А аз не искам това. Аз просто те обичам...