May 2, 2007, 4:16 PM

Непорочното зачатие  

  Essays
1067 0 0
2 мин reading
 Непорочното зачатие


От прозореца на моята стая се виждат кубетата на Александър Невски.
А там в далечината зад него стърчат минаретата на джамията в Истамбул.
От другата страна папата ме поздравява на 16 езика.
Аз съм християнка и вярвам в моя Бог, който сама си измислих.
Родила съм се на пъпа на света.
От източният вход на вратата ми  сутрин ме поздравява слънцето, което изгрява в Париж.
Аз съм франкофонка и обичам много френските специалитети.
Айфеловата кула ми е ориентира в тъмното нощем, когато забравям да се прибера в къщи.
А Триумфалната арка е входната ми врата, през която влизам, когато съм се изморила от нощните разходки и съня надвива над клепачите ми.
От запад - сутрин се промушвам покрай Червеният площад за работа, за да изкарам жълтите стотинки, с които се залъгвам, че съм безумно богата.
Русофилството в мен надделява, когато махмурлукът от водката сутрин ме кара да изтрезнея, преди да съм се напила безпаметно.
Когато тръгвам за работа, си слагам фереджето, а под него заслепителният тоалет на Коко Шанел.
Не се знае къде ще ми се наложи да се събличам, за да показвам ослепителните си прелести.
Спирката, на която всяка сутрин се качвам, е по-близко до Чикаго, а аз работя на другия край на света на изхода за Европа.
Всяка сутрин малкият полиглот в мен ме кара да се моля на 7 богове, а на мен ми се иска да съм атеистка.
Дори сама не вярвам на правилата, които си създадох.
Те са толкова невъзможни и лесно се нарушават, а аз съм принципна.
Безпринципно е само убеждението ми, че съществувам.
Усещането, че съм нещо от нищото ме кара да се чувствам цяло от частицата.
Неделя е.
9 часа. Камбаните бият заглушително и възвестяват края на началото.
От минарето на джамията се носи кресчендо от литургия, произнасяна на световният език.
Събуждам се, а дори не помня дали съм успяла да заспя, защото живея в просъници.
Напръсквам очите си със светена вода, а парфюмът ми е аромата от кандилото, което нося под мишницата.
Преди да се моля, се извинявам учтиво, че ще звуча неразбрано.
А после коленича дванадесет часово и повтарям до побъркване познати заучени фрази.
Никой не чува молитвите ми, но от свещите, които паля всеки ден, църквата забогатява и патриархът кара ослепително червено ферари.
А то върви в колекция с богомолци, които са протестанти.
Завършвам молитвата си с Амин дай Боже, но кръста ми остава да виси на врата, като камък на шията.
Тежи ми, но аз нямам сила да го сваля, защото съм безпомощно изморена от 12 часовата молитва, а тя е двукратна на ден.
Чувствам се еднодневка, която е толкоз многократна.
Сърцето ми продължава да бие, като камбанария.
Аз съм непорочното зачатие, което е толкоз грешно.
Господи, благослови греховете ми.

© Галина Стоимчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??