Глава 13 от Първото послание на апостол Павел до коринтяните е известна още и като „Химн на любовта“. Написаното в нея е толкова красиво и възвишено, че понякога забравяме какво е неговото практично приложение в ежедневието ни. Любовта е представена по такъв небесно чист и завладяващ начин, че ни е трудно да си представим как същата тази любов може да изглежда в един свят на предателства, завист, лицемерие, омраза, неверие, извратеност и т.н. Добрата новина обаче е, че Божието Слово не „рисува картини”, нямащи отношение към реалния живот.

Кулминацията на посланието от 13 глава можем да открием в стиховете от 8 до 10. Четейки ги можем да установим, че в любовта, за която пише Павел има една съставка, която я отличава от познатите ни любови; тази съставка можем да определим с една дума – вечност. Вечността прави любовта от Посланието към коринтяните важен обект за изследване за всеки, желаещ да проникне във неотминаващите понятия и категории, които са изтъкнати в Божието Слово.

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти или кимвал що дрънка” пише с огненото си перо апостол Павел. Той подчертава, че ако нямаме любов ние чисто и просто вдигаме шум, но звуците, излизащи от нас нямат съдържание, мелодия, посока, послание, стойност, дългосрочен позитивен ефект.

„И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.” По друг начин казано аз мога да имам дарба, да съм придобил знания, да съм интелигентен, да имам и вяра – но ако тези неща, които иначе са изключително скъпоценни, не са подплатени с онази съставка, в която се съдържа вечността, никак не ме ползват, защото са временни. Ако имам всичко останало, а нямам любов, аз всъщност нямам нищо.

„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.” С тези думи Павел предизвиква нов шок в системата на сигурната ни религиозна подреденост. Той ни предизвиква с твърдението, че ако жертваме най-скъпите ни притежания – парите и живота – а нямаме любов, то нашите жертви са били напразни.

Тук идва нуждата да получим повече яснота за тази любов, за да я разберем, а не да стоим в „блажено” недоумение. За да проумеем съдържанието на любовта от 1 Коринтяни 13 глава ще трябва да си припомним как точно бе изразена любовта на Бог към нас. Когато придобием представа как изглежда Божията любов към нас, ще открием и тайната на това как трябва да изглежда нашата любов към Бог, и как тя трябва да се проявява към другите. И така, кой е изразът на Божията любов към нас? Отговорът е категоричен – кръстът на Божия Син Исус Христос.

Божията любов, когато е демонстрирана на практика в този суетен свят носи полъх от вечността и вдъхва от онази надежда, от която всеки има нужда. Хората са отчаяни да разберат истината за вечността, за да изберат къде да я прекарат – в любящото присъствие на Вечния Бог или в непрестанни мъки, отделени завинаги от своя Създател.