Глава 13 от Първото послание на апостол Павел до коринтяните е известна още и като „Химн на любовта“. Написаното в нея е толкова красиво и възвишено, че понякога забравяме какво е неговото практично приложение в ежедневието ни. Любовта е представена по такъв небесно чист и завладяващ начин, че ни е трудно да си представим как същата тази любов може да изглежда в един свят на предателства, завист, лицемерие, омраза, неверие, извратеност и т.н. Добрата новина обаче е, че Божието Слово не „рисува картини”, нямащи отношение към реалния живот.
Кулминацията на посланието от 13 глава можем да открием в стиховете от 8 до 10. Четейки ги можем да установим, че в любовта, за която пише Павел има една съставка, която я отличава от познатите ни любови; тази съставка можем да определим с една дума – вечност. Вечността прави любовта от Посланието към коринтяните важен обект за изследване за всеки, желаещ да проникне във неотминаващите понятия и категории, които са изтъкнати в Божието Слово.
„Ако гово ...