За различните хора думата "добродетели" означава различни неща. За някои добрите дела се изразяват в благотворителност, за други в отношението и държанието към околните, в прошката, толерантността, приятелството. Но ние не можем да вършим само добро, защото няма безгрешни хора. И все пак кога ли е най-подходящото време за добродетели? Може би нещастието?
Когато сме нещастни, поради една или друга причина, ние сме сринати морално. Объркани сме от всичко случило се и в главите ни се въртят какви ли не въпроси. Един от тях може да е: "Дали някой ме наказва с това нещастие, защото не съм достатъчно добър с хората?". Или пък просто решаваме, че отсега нататък ще вършим само добри дела, за да не страдаме и да няма за какво да бъдем наказани. Но защо да се сещаме за добрини, само когато сме нещастни? Може би, защото тогава оставаме насаме със себе си и мислите си и осъзнаваме, и осмисляме както своите, така и действията на другите. Опитваме се да разграничим доброто от злото.
Понякога решавам ...