Нещо друго е... по-различно...
... И днес като те видя, нещо ме възпламенява, тръпки полазват тялото ми, но я няма сладостта, няма го трепета на сърцето, няма го блясъка в погледа, няма я любовта... нещо друго е... по-различно...
Много врати ни деляха, на много кръстопъти се разминавахме, много прегради... една, от които бе ти самия...
Не бяхме един за друг и все пак опитахме. Моето проклето упорство, че мога да те обичам и да не се изгоря... Да, нали... мечтите са безплатни...
Имахме проблем, но той не беше наличието на любов, а по скоро нейното отсъствие, което поражда болка и отваря рани, които трудно се лекуват.
Не знам обичала ли съм те наистина, или беше просто нуждата от твоята топлина, но ме болеше. Любовта е твърде непонятна... Тук имаше прекалено много лъжи, интриги и предателства, убили всички красиви чувства, ако въобще е имало такива. Не зная вече... Но нашето не беше истинско... Нямаше я любовта... никъде... Само страст, грешна, възпламеняваща, порив, тласкащ те към пропа ...