Нещо лично ...

inchetoivanova (Цветелина Иванова)
10 13

Oct 2, 2011, 11:53 PM

Essays » Personal

1805 0 5

1 мин reading

Моята история... би предразположило към дълга, в повече случаи отегчителна, описваща живота на някого, поредица от изречения - съставени от милиони, дори милиарди думи.

Всъщност - да, но не мисля да ви "отегчавам" с нея, а накратко и разбираемо - чувствам се страшно объркана, като дете, оставено сред път, незнаещо накъде да поеме, само, стенещо, молещо, викащо, ала гласът му - като "глас в пустиня" нечут, зовът му останал без отговор...

Явно животът твърде бързо показа "рогата" си за мен, тъй като съм едва 20 годишна. Сигурно ще си кажете "Абе момиче - не се депресирай , животът е живот и сам ще се нареди!", възможно е дори сама да си го казвам вече и аз не знам :)...

Положението ми е такова: приключих дълга връзка, започнах в началото на лятото нова работа, попаднах на неправилните хора, тръгнах по лоши пътища ... наркотици, дискотеки... затънах с пари и с хиляди борчове, а сега в един момент се осъзнавам седнала сама сред нищото, без подкрепа, без да има на кого да споделя и най-вече безпомощна.

Не знам накъде да поема и какво да правя... Блъскам се, сякаш съм затворена в стъклена клетка - ту в едната стена, ту в другата. Търся начини да оправя кашата, ала без решение остават проблемите ми...

Моля ви помогнете ми - стене душата ми... ала никой, не вярвам вече в нищо и никого, не вярвам, че времето оправя, или че някъде там е и моят път и ще го намеря... Какво да правя?

Как да постъпя? Страх ме е ...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

inchetoivanova (Цветелина Иванова)

2012-02-06T00:27:14+02:00

Много благодаря!!
sani-ti (Таня Иванова)

2012-01-18T13:34:12+02:00

Сбъркала си, случва се! Важното е да продължиш, но вече по "правилният" път! Имаш нужда от подкрепа и професионална помощ. Довери се на някой близък, който те разбира и бъди силна! Прегръщам те!!!
pallloma (Палома)

2011-11-02T16:00:03+02:00

Спри, застани на едно място и се ослушай.....Изчакай....Ще се уталожи и ще чуеш нещо, което ти е полезно.... Но ще стане бавно, имай търпение....Не бой се.Ще се справиш.
inchetoivanova (Цветелина Иванова)

2011-10-03T01:57:27+03:00

Мерси, означава много за мен
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2011-10-03T00:37:45+03:00

Миличка! Животът е изпитание... Всичко е преодолимо! Има начини! Направила си първата крачка, признавайки, че имаш проблем. Сега имаш нужда от хора, които вярват в теб. Вярвам в теб, Цвете!
Прегръщам те, дете!