Времето лети, времето не спира. Човек е неспособен да властва над него. Подчинява му се безусловно и играе по правилата му. То има едно донякъде милостиво, а от друга страна жестоко свойство - кара хората да забравят. Забравят и светлите, и черните дни от своето битие. Всяка изминала година заличава капка по капка онова, случилото се някога. Но има събития, които човешката памет помни и никога не ще заличи от паметта си. Пример за това е миналото на нашата страна. Думите са малко, за да се опише трънливият ù път, увенчан с успехите на нашите деди. Безброй са и самите герои, дали живота си в името на отечеството.

      Войните за национално обединение от началото на ХХ век оставят пареща следа в сърцата на днешните тракийски потомци. Това столетие бележи началото на кървави сцени, почернили и затрили живота на хиляди души из Тракия. 1913 е годината на национална катастрофа за България. Един несправедлив договор ще предопредели нерадостната съдба на българското население в Източна и Западна Тракия. За кратко време несправедливостта показва жестокото си лице и хвърля в ужас деца и старци, мъже и жени, останали в пределите на тираничната Османска империя. Датата е тридесети юни. Започват масови кланета, опожаряване на села… Погромът е голям, разорението - страшно. Хиляди български бежанци оставят за ден онова, което са градили цял живот. Тръгват по пътя на несигурността, за да потърсят закрилата на майка България. Милостта е обърнала гръб на страданието. Води ги единствено надеждата за живот. По-голяма част от тези герои достига до своята цел. Започва вторият живот на прокудените бежанци. Всичко е трудно, но чувството да си свободен е велико и им дава сили.

      И днес, век по-късно, ние, потомците на онези хора, белязани завинаги с клеймото на бежанци, наброяваме стотици хиляди. Всеки един от нас пази онзи спомен, макар неизживян и толкова далечен. Този спомен не може да бъде изтрит или заличен. Единствено той е способен да властва над времето и да напомня всеки следващ ден за болката и непреодолимото желание да се съхрани българският дух. Той ни учи да обичаме и пазим нашата родна земя, минала през хилядолетни мъки, но жива и до днес!