"Ни лъх не дъхва над полени"
(Анализационни наблюдения)
Мечтателен, нежен и тих е Славейков в своята лирика. "Сън за щастие"- основната му лирическа сбирка, най-добре определя съзерцателния характер на неговия лирически темперамент. Тук няма бурна и непосредствена изява на чувства, остри преживявания, драматични душевни конфликти, внезапни психически скокове. Чувството е винаги спокойно и улегнало. И това дори не е в точния смисъл на думата чувство, а по-скоро настроение, душевно състояние с различни нюанси - от тиха радост до лека мечтателна меланхолия. Тези нюанси са понякога така тънки и неуловими, че е трудно да намерят точен словесен израз в една непосредна лирическа изповед. Това е поезия на намека, на дълбокия лирически подтекст. Нейна обикновена форма е малкото пейзажно стихотворение, обективирало в природна картина настроението, мислите и чувствата на поета:
Ни лъх не дъхва над полени,
ни трепва лист по дървеса,
огледва ветър лик небето,
в море от бисерна роса.
Каква утринна б ...