Преди време земята е била „в средата на рая”, хармонично и красиво място. Природата е била непокътната и чиста. Животните и човекът са живеели в мир и хармония с нея. Извличали са само най-нужното и са се радвали на това, което получават. Прекланяли са се пред природните сили и са се страхували от тях. Но не страхът е пораждал верността им към опазването на природните блага, а благодарността към природата. Смятали са я за своя приятелка, уповавали са се на нея, вярвали са ù. Дори са издигали култове към нея и са осъществявали различни жертвоприношения.
Съвременният човек обаче коренно се различава от своите предци. Той се смята за изгонен от рая и не търси смисъла в живота си. Ние не сме изгонени от рая – точно ние го опустошаваме с всеки изминал ден. Екологията ни е почти разрушена и скоро този рай ще се превърне в ад и тогава човечеството няма да може да избяга от катастрофалните последствия, които сами си причиняваме. Сега на първо място се поставя прогресът в технологиите и науката ...