Страхът е най-големият враг на човека. Кръвожадно убива мечтите на хората, тяхната вяра - целия им живот.

            Аз се страхувам от много неща. Страх ме е от разни буболечки, насекоми. Това на пръв поглед не е толкова важно, но е значимо за моя живот. Жалко, че  страховете ми не спират до тук. Ужасявам се от факта, че понякога дори не мога да обичам. Не мога да се отдам на мига, не мога да рискувам, за  да спечеля.

            Преди година попаднах на един филм - историята на Пепеляшка. Той ме научи на нещо много важно.  Поуката, извадена от него, остава в сърцето ми за цял живот, а в последствие стана и моя девиз.

            Страх ме е всеки път, когато видя някое насекомо близо до мен. И въпреки ужаса, който изпитвам в тези моменти, той е нищо в сравнение с другите ми страхове. Сутрин ставам и вечер лягам със страха дали вчера, днес и утре ще взема правилното решение, дали човекът, който обичам, още иска да бъде с мен, дали няма да ме е страх да се справя с поредните предизвикателства на съдбата. Да, страх ме... затова всеки път, когато се колебая, си спомням за едни думи, които ми дават силата да бъда смела и да живея така, както наистина бих искала. Те ми помагат и аз не позволявам на страха да  проваля живота ми, защото знам, че трябва да ударя "топката", за да изпитам удоволствието от играта.