Нима това е любовта... Огромна болка и тъга...
Тя плаче... Тя е наранена... от най-близките хора... тя... Боли ме... седя до нея, гледам я и ме боли много... Опитвам се да я утеша с думи, но безуспешно... Прегръщам я силно и сякаш усещам, че съм в тъмна стая, в която всички са срещу мен... В стаята, седнала на пода, виждам момче... То ми казва, че ме обича, че си е прекарвало хубаво с мен... После си тръгва и получавам sms-и толкова хубави... толкова истински, а всъщност всичко е лъжа... за това неизвестно момче аз съм поредното забавление... ''но той е толкова истински... говори ми толкова красиво... прегръща ме толкова реално'' ... отново съм в тъмната стая и отново виждам лица... виждам как момчето си намира новото развлечение... и кое е това ново момиче... питам се кое е... казвам си ''горкото то'', момичето се обръща... Видях я... познавам я... това е моето момиче... моята приятелка... Питам се кой е виновен за всичко... намирам само двама виновника... аз съм едната виновна, винов ...