Много добре помня тази дата… 13 октомври 2006 година. Беше около 4,30 през нощта, когато силен трясък прекъсна неспокойния ми сън. Разтърках очи и погледнах към отворената врата на терасата. Писъкът ми прониза тихата нощ, но фигурата пред мен остана все тъй безмълвна.
- Какво си мислиш, че правиш?- каза той спокойно няколко секунди по-късно.
- Кой си ти? Какво искаш и какво прави в къщата ми по среднощ?!
- Защо трябва да искам нещо, просто да поговорим, защото все се оплакваш, че никой не те изслушва и не те разбира достатъчно. Сега съм на твое разположение.
- И все пак… Кой си?
- Какво значение има, ти разбираш ли вечността?
- Не.
- Ами, тогава не задавай ненужни въпроси. Облечи се и извикай такси.
- Но…?
- Няма значение, "Парчевич №39"- там искам да говорим. Знаеш ли за това място?
След по-малко от 10 минути се намирахме пред огромна изгоряла сграда, чиято исполинска сянка напомняше Фрауенкирхе* ли по-скоро остатъците от нея след войната.
- Прекрасно място, нали? Защо да се лъжем, вс ...