НИЩО НЕ ВЪЗПИТАВА ЧОВЕК ТАКА,КАКТО ВРЕМЕТО
„Утре ще преобладава слънчево време, с временни увеличения на облачността преди обяд в Северна България, а след обяд и в цялата страна. Минимални температури – 25/26С, максимални – до 30С.” Заслушан в гласа на синоптичката, си мисля: „Какво ли е за тях времето?”. За тези, чиято професия е пряко свързана с него. Онова време, което наричаме още климат. И каква е неговата връзка с онова, другото, Времето с главно В? Този своеобразен съдия, невидим, не даващ признаци, че съществува. Огледай се обаче в огледалото и ще установиш неговото присъствие. Както вятърът, който не можеш да видиш, а наблюдаваш трепета на листата на дървото. Твоите бели кичури, бръчките, които се опитваш да скриеш под дебелия слой грим – не е ли това най-голямото доказателство за съществуването на времето? И ако е така, на какво те възпита и научи то, какво ти отне?... А може би ти даде нещо?... „Не знам – ще кажеш ти – кое е било за добро, кое за лошо, кое е красиво и кое гр ...