4 min reading
Крия се.
Затворена в себе си, се мъча да открия света, без да му показвам дори най-мъничка част от себе си.
"Животът си е твой! Прави с него каквото пожелаеш." - Това ми каза баща ми. Животът си е мой... Плашех се от това. Само при мисълта, че ще залитна и ще пропадна и нямаше да има никой зад мен, за да ме спаси... само мисълта, че ще ме оставят сама, че ще ме изоставят - пораждаше панически страх в душата ми.
"Ти нямаш сърце! Нито душа! Ти си просто луда!" - Това ми го казваха често. Просто луда... за някои бях такава, за други бях забавна и ексцентрична... За някои бях празна.
Страх ме е.
Страх ме е, че една сутрин ще се събудя зряла, сама и самотна... Страх ме е, че никой няма да поиска да узнае какво се крие зад сарказма и самоиронията ми... Страх ме е, че ще се събудя и няма да помня нищо и никой.
Крия се.
Крия се от всеки, който иска да се сближи с мен. Втълпила съм си, че заради мен хората страдат, че аз съм причината. Смешно, а? Аз да съм причина за нещо... Момиче, което се кр ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up