Нощ е край реката. Потънала в нейната тишина, наоколо светеха лампите, които търсеха своя лъч, заровени в дълбочината. Вятърът потрепваше с нежна милувка вълните, нежно и гальовно, а те вървяха и се гонеха, разтапяйки светлината из реката. Златни образи плуваха и се вълнуваха наоколо.
Тъмнината не можеше да слезе там, там те можеха греят и горят... Две вълни, толкова далечни, но и един до друга близки, се търсиха сред лъчите. Техният порив поклащаше водата и ù даваше живот. Водата бе образувала като жарава от бързи вълни, които оставяха следи..
Тази магия превръщаше града в малкото златно кътче, на което хората можеха да се насладят. Там те виждаха своята свобода.
Истинското в реката бе обликът на живота, който се вихреше пред очите им и блестеше, като понякога ги заслепяваше и те правеха своите грешки, които можеха да скрият там, ала светлината ги показваше и озаряваше. Затова те най-често се отбиваха на своя бряг, поглеждаха към отражението и попиваха енергията на светлините, която и ...