В самото начало на безсънните нощи всяка една ми се струваше адски дълга, времето минаваше адски бавно, но имах време да премисля всяко едно нещо, което ме мъчеше, след което на сутринта просто си лягах, защото бях твърде уморена и заспивах... но с течение на времето просто свикнах... нощите ставаха все по-къси, минаваха все по-бързо и като че ли и самото време беше по-малко - нямах време, просто не ми достигаше времето да обмисля всичко отново или просто всичко изглеждаше още по-трудно и безнадеждно... Всичко хубаво се стопи... Очакването... Надеждата.. стопи се така, както се стопи и времето. Сега в главата ми има само въпроси - "Аз ли сгреших? Къде? Какво се случи? Всичко беше толкова страхотно преди година, а как се промени... Защо?"... Боли! И с болката, надеждата и всяка една цигара си отиват и хиляди сълзи.. но няма страшно - те са си мои... тях ги вижда само салфетката...
© Десислава Колева All rights reserved.