НОЩНО ПЪТУВАНЕ
Отново пътуваме...
Само двамата... Ти и аз... “Ровър” и Росен... малко е смешновато... Остаряла кола и застаряващ Вълк... Безумно обичаме да пътуваме с теб – нощем.
Сраснали сме се с теб. Не можем един без друг. Един в друг сме. Ти не можеш без моето тихо тананикане. Аз не мога без твоите меки зеленикави светлинки на таблото. Макар че някои вече едва мъждукат. Руснаците казват – “потускнели”. Хубава дума. Тъжна.
А нощта е страхотна...
Черният асфалт под нас с белите си линии и черното небе над нас с няколко бели звезди. Съзвездието Лъв – от там идват леонидите. Който успее да ги види, може да се опита да бъде щастлив. Но само да опита...
Пусто е...
Чернотата ни е обгърнала. Сами сме с теб... Ти - старата ми кола и аз в теб... Няма никой на пътя. Никой – нито срещу нас, нито в нашата посока... Само фаровете ти похотливо ближат асфалта. Има нещо много еротично в начина, по който го опипваш и се плъзгаш по него. Откъде го научи това? И как топло мъркаш...
И двамата сме стар ...