Нова
Пуша последната си цигара, докато гледам единствената ти снимка, останала при мен. Днес ще се откажа и от двата си порока…
Изправям глава, за да погледна спокойно и прямо образа ти. В него вече не виждам онези прекрасни неща, които мислех, че виждам преди. Защото най-после имам силата да призная слабостта си... Ти не ме направи щастлива нито веднъж. Заради теб превърнах живота си в жалко съществуване, пропито с болка и отчаяние. Всяко движение, всяка мисъл и чувство, свързани с теб, бяха агония. Ти си себичен, арогантен и студен. Душата ти е мръсна. Ти си лъжа... Жалко подобие на това, което мислех, че си.
Направих грешка. Влюбих се в това, което не си, в това, което желаех да си. Днес слагам точка. Искам ти да изчезнш от мислите ми, защото ги тровиш и загрозяваш. Днес аз съм нова, неопетнена от теб. Вече мога спокойно да те погледна в очите и да ти кажа да изчезнеш. Няма да се превърна в нищо като теб. Малко по малко ще стана отново себе си. Ще бъда пак онова прекрасно АЗ, което ...