Власт! Думата, която моментално пренася мисълта ни в черната дупка, наречена политика. Неусетно, когато я чуем, започваме да правим разочаровани гримаси, да псуваме нервно и да даваме неуместни коментари за състоянието на държавата и нейното общество.
Винаги съм искала да задам на глас няколко въпроса и сега мисля да го направя. Дали един добър човек с честни намерения, когато навлезе в политическите среди, би могъл да остане такъв, да запази себе си? Дали би могъл да устои на изкушението да презадоволи себе си и да помогне на останалите или властта и неговото обкръжение промиват мозъка му и той става типичния български политик? Мисля, че да...
А сега директно към този същия човек.
Не трябва ли доверието, което са ти гласували да те направи по-човечен? Не тежи ли на съвестта ти чуждата болка и немотия? Не отнемат ли съня ти мизерията и гладуващият народ? Не засяда ли на гърлото храната ти, когато виждаш сълзите на обществото? Когато чуваш молитвите на хората, не ти ли се иска да се пом ...