Oct 1, 2007, 8:25 AM
Новото момиче
1 мин reading
Новото момиче
Дойде 15 септември и се събрахме в училище. Колко хубаво беше. Усмивки, прегъдки, цветя... сякаш душите на цветовете бяха с нас в този ден... сякаш цветята оживяха и подхванаха своя вечен танц...
Влязохме в класните си стаи. Толкова спомени имаме там. За щастливи и тъжни моменти... Но винаги сме радостни да се върнем там.
В нашия клас бяха дошли и нови хора. Плъзвам разсеяно поглед през лицата им, но той не се спира на никое от тях. Изведнъж обаче я забелязах... късичко подстригано момиче, с впечатляващи очи... сякаш огън гори в тях... страст към живота.
Отмина първия учебен ден. С момичето започнахме да се опознаваме. Чувствах се щастлива, не бях срещала толкова мило момиче... а имах нужда от близка приятелка. Започнах да споделям с нея своите си неща.
Сега с момичето сме приятелки. Незаменими сме една за друга. Или може би така мисля аз... Сигурна съм обаче, че намерих човека, който в трудни моменти ще е плътно зад мен, с който ще деля щастието и тъгата си.
Момичето ме накара да оценя приятелите си и да осъзная, че приятелството е едно от нещата, които поддържат искрата на живота жива у хората.
---------
На Ева, която поиска щастие сред тъгата...
Дойде 15 септември и се събрахме в училище. Колко хубаво беше. Усмивки, прегъдки, цветя... сякаш душите на цветовете бяха с нас в този ден... сякаш цветята оживяха и подхванаха своя вечен танц...
Влязохме в класните си стаи. Толкова спомени имаме там. За щастливи и тъжни моменти... Но винаги сме радостни да се върнем там.
В нашия клас бяха дошли и нови хора. Плъзвам разсеяно поглед през лицата им, но той не се спира на никое от тях. Изведнъж обаче я забелязах... късичко подстригано момиче, с впечатляващи очи... сякаш огън гори в тях... страст към живота.
Отмина първия учебен ден. С момичето започнахме да се опознаваме. Чувствах се щастлива, не бях срещала толкова мило момиче... а имах нужда от близка приятелка. Започнах да споделям с нея своите си неща.
Сега с момичето сме приятелки. Незаменими сме една за друга. Или може би така мисля аз... Сигурна съм обаче, че намерих човека, който в трудни моменти ще е плътно зад мен, с който ще деля щастието и тъгата си.
Момичето ме накара да оценя приятелите си и да осъзная, че приятелството е едно от нещата, които поддържат искрата на живота жива у хората.
---------
На Ева, която поиска щастие сред тъгата...
© Стели Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Само на 14 си,а си разбрала едно от най-важните неща в живота.Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
