Ние сме непрекъснато обновяващ се арсенал от Любов, който тихо се натрупва дълбоко в сърцата ни. Измисляме си скривалища за душите си, за да се предпазим от ядрената зима на отчуждението и завистта. Симулираме неприятелска атака, за да угодим на егото си, заспивайки с мисълта, че сме готови да се браним от всяко докоснало се до нас зло.
Всъщност, броячът отдавна е престанал да отчита истинските стойности на радиация и усещаме заразата едва когато, останали без сили, търсим спасение в Любовта. В тази на близките ни, на хората до нас и дори в очите на отдавна простилия ни враг...
У всеки един дремят толкова много единици Любов, достатъчна да унищожи цялата световна поквара милиони пъти, само с едно трепване на сърцето. Стига да имаме куража да нанесем първи удара с цялата си мощ.
Рано или късно, онова, което Творецът складира търпеливо в свободните кътчета на ума, ще достигне своята критична маса и тогава... Искаме или не, войната срещу мрака ще започне с масиран залп, изстрелян от самит ...