Sep 4, 2019, 9:40 AM

Няма нищо по-кратко от човешката вечност 

  Essays » Others
2313 5 13
3 мин reading

Възрастта на земята се измерва в милиарди години, обаче когато тя се е родила, галактиката вече е била древна... На този фон появата на един странен представител на бозайниците някъде около преди 5 000 000 години в Африка е нещо, което не впечатлява..

 Обаче животинчето хич и не знаело това, и тъй като било амбициозно, решило да завладее земята, слънчевата система, космоса...

 И до тук с хумора! Нататък най-много да се натъкнете на тъжна ирония.

 Далечен потомък на въпросната гадинка, някъде преди около 250 000 години еволюирал в нов вид, който скромно след доста хилядолетия кръстил Homo Sapiens.

 Това сме ние, хората, а всичко което изграждаме (и разрушаваме) е продукт на нашата цивилизация, чиито основи полагаме някъде преди 10 - 12 000 хиляди години, но дефакто този свят, който познаваме днес е продукт на няма и последните 3 века. Фактически от момента, в който навлизаме в научно-техническата си революция.

 И така. Сега ще сложа няколко цифри, които искам да сравните хубаво, защото те са цифров аналог на изминало време, а накрая ще има една думичка, която ви препоръчвам да прочете няколко пъти поред...

5 000 000 000

5 000 000

250 000

10 000

250

Вечност!

 Човекът е страхотно нагло същество! 

 Ще дам пример с една безсмъртна (тук намигвам иронично) фраза:

 "Всичко и всеки се страхува от времето, а то се страхува от пирамидите"

 Цитатът не е дословно точен, но смислово е перфектен.

 И от тук се почва една плеада от: Вечна любов, Вечна слава, Вечна памет, Вечно твоя... Вечно, Вечно, Вечно...

 Да, наистина обичаме Вечните неща...

 И тук следва електрошокова терапия!

 Всички знаем как постепенно рушим земята, но осъзнаваме ли, че предричаният от учените апокалипсис вече не е нещо, от далечното бъдеще. Все повече експерти са на мнение, че в момента расте това поколение, което е много вероятно да се сблъска с последствията на човешката арогантност.

 Фактически много вероятностни модели, изчисления, разработки, ясно показват, че в срок доста под 100 години, хората ще са изправени пред опасността да започнат масово да измират! И не говоря тук за хипотетичната Последна война, въпреки, че и това е опция, която не е за подценяване.

 Но нещата са с по-елементарни имена - Замърсяване, Парников ефект, Глад, Тотален срив на екосистемите, Болести, Изчерпване на ресурсите в следствие на безотговорността ни, и още, и още...

 А най-лошото е, че бедите идват в екип... Ето една елементарна схема:

 Парников ефект - разтопяване на ледниците, следствие шоковото покачване на температурата. Увеличаване и то огромно на пустините и полупустините. Промяна в океанските течения, съпроводено с ужасяващ климатичен хаус (торнада, урагани...). Природните бедствия ще са много по-брутални и яростни от сегашните. Супер пожари...

 Да спра дотук, а? Пък и нищо ново не казвам, но поне ме "успокоява" факта, че и моят глас ще потъне в същото тотално безразличие, като на много учени и просветители от най-високо ниво...

 Властта на парите и личните интереси винаги са били доминантни поне за епохите, за които имаме достоверни исторически сведения.

 И сега повтарям цифрите и думичката отново...

5 000 000 000

5 000 000

250 000

10 000

250

Вечност!

 И слагам нещо допълнително:

Човешка Вечност

 Колко ли продължава според вас последната?

 Това е риторичен въпрос!

 Отговорът е - Докато го има човекът...

 И преди финалния надпис, ще вмъкна малко научна фантастика в есето си.

 100 000 години след днешния ден. На третата планета от една забутана звездна система, каца космически кораб. Сканиращите му системи са засекли странни обекти, които е невъзможно да имат естествен произход.

 Невъобразимо чудовищен индивид от екипажа бавно слиза на повърхността, и започва да се разхожда между последните останали руини от една древна и могъща, явно, изчезнала цивилизация... Така минава известен период от време. Накрая той се насочва към звездолета си.

 Вратите се отварят. Той се изкачва по стъпалата, но точно преди да влезе се спира и бавно се обръща.

- Жалко. За толкова малко време се разминахме, но уви, нищо, дори и вселената, не е вечно...

 Вратите се затварят. Корабът вихрено се издига в атмосферата и напуска пределите на това тъжно място.

Финал!

 

Георги Каменов

 

04.12.2017.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Е, хора всякакви.
    Толерирам градивната критика и й се радвам, защото е рядкост. А е полезна!
    Хубава вечер ти пожелавам.
  • Аз благодаря, за позитивността. Много автори се сърдят, когато не ги хвалят.
    Паразитните думи ще те изкушават, но пък когато се редактира, се виждат пропуските. Може да се редактира и повече от веднъж, при всеки е различно.
    Писането е страст, нека си остане такова.
    Че без страст остават само празни думички, като увиснали шушулки, леко тъжни...
  • Благодаря за коментара, Петър. Както и за оценката.
    ПП
    Хубаво е да има и критически поглед. Паразитните думички са ми проблем, който осъзнавам, но и небрежно игнорирам често, а не трябва да е така.
  • Хубаво есе. Цветист език, малко паразитни думи, но се търпи. 😉
  • За съжаление, Стойчо, и аз смятам така.
    Благодаря ти за коментара.
  • Звучи страшно вярно!
  • Много точно си се изразила, Ина!
    Благодаря ти.
  • Трябва да се прави разлика между "вечност" и "безкрайност". Безкрайна е човешката глупост, а вечни са тайните на природата. Не е голяма тайна, че животът е едно намигване, но затова пък как да седим с отворени очи постоянно...... все едно да беше казал на някой преди 100 години, че ще гледа филм на телефона. Да му мислят вечните!
  • Леле, какви страхотни коментари!
    Йоана, Ангелче, Марко, прочетох ги с огромно удоволствие и ви благодаря от сърце и душа!
  • Истинско удоволствие бе за мен, да прочета разсъжденията ти по тази тема. Абсолютно съм съгласен с написаното. Интересното е, че аз също съм мислил и имам подобно писание. Предполагам ще ти е интересно.
    https://otkrovenia.com/bg/proza/dokosvane-do-bog
    Поздрав за творбата !
  • Наистина, докато някои хора изживяват вечности, светът си отива. Това, което наричаме човешко у себе си, наистина е „...амбициозно, решило да завладее земята, слънчевата система, космоса...“. Аз съм от тези, наивните, които вярват, че човекът може да изживее вечност, но да е по правилния начин. Но кой е той? Уви, постоянно трябва да се променяме, за да оцеляваме. През ловци, събирачи на корени, градинари, до вегани, суровоядци, любители на пакетирани храни, ресторанти, едни хора гладуват, други ядат прекалено много. Дори не знаем откъде идва храната ни, не можем да контролираме раждаемостта си, все още има войни. Аз въобще не смятам, че човечеството е развито - въпреки всички открития, които има. Въпреки науката, изкуството, различния начин, по който живеем, в сравнение с миналото. Ако хората са малко, няма да имат пагубно влияние върху планетата. Но ще са застрашени от изчезване. И така сме застрашени, винаги ще сме. Но искаме да живеем. Да оцелее човекът. Ние чрез него, той чрез нас.
  • Мариана, Пепи, благодаря ви, момичета, за страхотните коментари!
  • В един мих от безкрайността понякога се побира целият ни свят!

    Заглавието само по себе си е есе! Поздраления!
Random works
: ??:??