Не искам да те карам насила, не мога да съм господар на чувствата ти, но знай, чеогънят в мене гори и остава гореща следа от устните ти...
В този миг ме пари и се сещам, че те няма! Но твойте очи така ме изгарят и от тях до болка се нуждая...
Но още си спомням твойте стъпки и нощта, до мене пристъпваше леко...
Галеше ме нежно с ръка и казваше, че никога не ще си тръгне любовта!
Сега, когато тя си тръгна, аз съм толкова сама...
Изпитвам адска болка, не те усещам вече в нощта и твойте целувки вече ги няма, изчезнаха...
Изпариха се като две капки вода...
Боли ме, но не мога да те карам насила да си спомниш забравените неща...
Бъди щастлив в живота си далечен, любовта в сърцето запали...
И нека той да бъде вечен, тъй както ще са мойте сълзи!!!