14 април 1997
Трудно ми е да те създам... Какъв си, защо непрекъснато те губя, защо със смях ми се изплъзваш, като призрак си, като полъх... Сърцето ми се къса. Светът се е обърнал пред очите ми, искам да те направя зрим, ясен, искам да те докосна и да те задържа. А ти се отдалечаваш като никого нечакащ влак, летиш нависоко - като самолет, над всичко и всички. Знаеш ли как ме боли сърцето, как искам да те задържа, искам да си с мен, не искам никога да си отиваш! ... Но ти няма да се промениш - ще бъдеш все така галантен и чаровен, с възпитание на граф, душата ти ще пърха пееща, любвеобвилна... Ох, обичам те, мой искрен, чист свят! Макар да си лъжовен, макар да се съмнявам в теб и непрекъснато да те обричам на непостоянство! Как да спрада те ревнувам?! Знам, сърцето ми се къса от ревност...
3 май 2005
Трудно ми е да повярвам, че животът няма смисъл. Без теб. Почти непрекъснато намирам излаз към теб, все едно съм река, устремила се към морето. Откривам те, когато говоря с теб, когато ми ...